Мазохистичен етюд

10 ene 2021, 11:33

Poesía » De amor

525 0 4

При мен дойде необуздан и ничий.

В душата си те пуснах да вилнееш

жребецо буен с безмилостни копита.

Поглъщах жадно,с мазохистичен трепет

всеки следващ удар на подковите.

Съборих светите прегради -

простор да дам на дивите ти страсти.

Прогоних от сърцето си приятели -

единствен господар да бъдеш...

Ала не предвидих самотата.

Изпепеляваща

горчива

празнота.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

СилваМарцианска (Силва Михалева)

2021-01-10T16:36:24+02:00

Владееш метафората до съвършенство Иринакис.Благодаря за коментара.Важен е за мен.
Иринакис (Ирина Колева)

2021-01-10T15:25:08+02:00

Много добре
СилваМарцианска (Силва Михалева)

2021-01-10T15:12:03+02:00

Моите стихове са малки истории,вдъхновени от преживяно или видяно.Щом преживявате проблема на моята героиня,значи съм успяла🤗😊palenka, Ив,благодаря за коментарите😘
palenka (П Антонова)

2021-01-10T13:22:39+02:00

"Да даваш без да ти искат" - жребец?