10 ene 2021, 11:33

Мазохистичен етюд

Poesía » De amor

971 0 4

При мен дойде необуздан и ничий.

В душата си те пуснах да вилнееш

жребецо буен с безмилостни копита.

Поглъщах жадно,с мазохистичен трепет

всеки следващ удар на подковите.

Съборих светите прегради -

простор да дам на дивите ти страсти.

Прогоних от сърцето си приятели -

единствен господар да бъдеш...

Ала не предвидих самотата.

Изпепеляваща

горчива

празнота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

СилваМарцианска (Силва Михалева)

Владееш метафората до съвършенство Иринакис.Благодаря за коментара.Важен е за мен.

2021-01-10T16:36:24+02:00
Иринакис (Ирина Колева)

Много добре

2021-01-10T15:25:08+02:00
СилваМарцианска (Силва Михалева)

Моите стихове са малки истории,вдъхновени от преживяно или видяно.Щом преживявате проблема на моята героиня,значи съм успяла🤗😊palenka, Ив,благодаря за коментарите😘

2021-01-10T15:12:03+02:00
palenka (П Антонова)

"Да даваш без да ти искат" - жребец?

2021-01-10T13:22:39+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0