Мазохистичен етюд
968
0
4
При мен дойде необуздан и ничий.
В душата си те пуснах да вилнееш
жребецо буен с безмилостни копита.
Поглъщах жадно,с мазохистичен трепет
всеки следващ удар на подковите.
Съборих светите прегради -
простор да дам на дивите ти страсти.
Прогоних от сърцето си приятели -
единствен господар да бъдеш...
Ала не предвидих самотата.
Изпепеляваща
горчива
празнота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силва Михалева Всички права запазени
