2 июн. 2010 г., 14:13

Мечта

695 0 1

  М Е Ч Т А 

                       

Копнеж душите ни изгаря!

Желания изпълват ни деня!

Дали е лудост? Може би надежда?

Не... Нарича се МЕЧТА!

И водим битка непосилна...

И търсим път да се спасим...

Но в нас мечтата не умира.

Не знаем как да не тъжим!

Тъга и болка в нас се вплитат,

денят без теб е просто САМОТА!

Но всичко има си причина -

подай на мен ръка.

Да тръгнем двама - и далечни,

мечтата в нас гори.

И винаги душите ни ще грее!

Ще сбира нашите съдби!

Мечта незрима и любима,

аз вярвам в теб докрай!

Дори да няма никаква надежда...

За теб живея, знай!

Ще минат може би години,

но ти ще имаш свойте дни!

И аз ще бъда толкова щастлива...

И ти ще бъдеш с мен, нали?

Мечта... аз зная, че те има!

Аз зная, че не си лъжа!

Нали, разбра...Много те обичам!

Без теб животът е тъга!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...