2 jun 2010, 14:13

Мечта 

  Poesía » De amor
549 0 1

  М Е Ч Т А 

                       

Копнеж душите ни изгаря!

Желания изпълват ни деня!

Дали е лудост? Може би надежда?

Не... Нарича се МЕЧТА!

И водим битка непосилна...

И търсим път да се спасим...

Но в нас мечтата не умира.

Не знаем как да не тъжим!

Тъга и болка в нас се вплитат,

денят без теб е просто САМОТА!

Но всичко има си причина -

подай на мен ръка.

Да тръгнем двама - и далечни,

мечтата в нас гори.

И винаги душите ни ще грее!

Ще сбира нашите съдби!

Мечта незрима и любима,

аз вярвам в теб докрай!

Дори да няма никаква надежда...

За теб живея, знай!

Ще минат може би години,

но ти ще имаш свойте дни!

И аз ще бъда толкова щастлива...

И ти ще бъдеш с мен, нали?

Мечта... аз зная, че те има!

Аз зная, че не си лъжа!

Нали, разбра...Много те обичам!

Без теб животът е тъга!

 

© Мариана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??