27 окт. 2011 г., 22:46

Мечта

1K 0 20

 

Искам да ти кажа сто неща.

Как да го направя? Научи ме.

Стиховете други ги четат,

с тях даряват своите любими.

С вятъра споделям своя сън

и го моля, сам да те намери

в облаците, свъсени навън,

в клоните от есен оголели...

Да приседне миг преди дъжда

и да ти разкаже любовта ми...

А след тази мокра тишина

слънцето със теб да ни намери.

Пътят да открие пак към теб.

Гонена, отново да се върна.

Днес вали... Но ако утре спре

искам пак с небе да те прегърна.

Свят без думи да пресътворя,

в който аз и ти ще сме свободни.

И с мечтата да се преродя –

огнена...  като онези спомени.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии


  • 2 Свечи текст песни



    INTRO(16т)


    Год прошел с тех пор, как мы расстались,
    Но судьбы каприз очередной:
    И совсем случайно повстречались
    Мы с тобой в компании одной.
    И как будто не было разлуки,
    И всего, что разлучило нас.
    Словно мы узнали друг о друге
    Только в этот вечер в первый раз.


    --RF--
    Две погасшие свечи
    Словно вспыхнули в ночи,
    И шальная искра вновь
    В душе зажгла любовь.
    Две погасшие свечи
    Словно вспыхнули в ночи,
    Ну а мы, ну а мы считали их
    Сгоревшими дотла.


    INTRO(7т)


    В полутемном зале ресторана
    Мне сказали все глаза твои.
    Словно выплывали из тумана
    Дни не позабывшейся любви.
    В зале на столах горели свечи
    Во сто крат сильнее их огня,
    Твои губы, волосы и плечи
    Обжигали в танце вновь меня.

  • Много красив стих, прочувствен и нежен! Поздрав
  • Прекрасен стих!
  • Много красив стих!
  • Много, много ви благодаря за топлите думи и споделянето!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...