Мечта
Искам да ти кажа сто неща.
Как да го направя? Научи ме.
Стиховете други ги четат,
с тях даряват своите любими.
С вятъра споделям своя сън
и го моля, сам да те намери
в облаците, свъсени навън,
в клоните от есен оголели...
Да приседне миг преди дъжда
и да ти разкаже любовта ми...
А след тази мокра тишина
слънцето със теб да ни намери.
Пътят да открие пак към теб.
Гонена, отново да се върна.
Днес вали... Но ако утре спре
искам пак с небе да те прегърна.
Свят без думи да пресътворя,
в който аз и ти ще сме свободни.
И с мечтата да се преродя –
огнена... като онези спомени.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
