Зная, някой ден ще се събудя

и денят ще свети бял, както никога.

Нищо вече няма да е трудно,

ще вървим със теб така света обикнали.

И звездите някъде високо

пак ще греят все по ярки, все по-истински.

Няма да си спомням как и колко

и къде, какво…защо сме искали.

Тогава аз за тебе само ще живея,

а пък ти – единствено за мен,

песента си истинска ще пея,

с най-магичния до днес рефрен.

И така ще литне цяло лято –

жарко и красиво пак. Ние с птиците

мигом във небето като ято

ще се съберем добри и ще се вричаме.

И докато вее бяла зима

някъде на юг със теб ще празнуваме.

Радостта ще звънне като рима,

вечна пролет и в съня си ще сънуваме.

Тогава аз за тебе само ще живея,

а пък ти – единствено за мен,

песента си истинска ще пея,

с най-магичния до днес рефрен.