Зная, някой ден ще се събудя
и денят ще свети бял, както никога.
Нищо вече няма да е трудно,
ще вървим със теб така света обикнали.
И звездите някъде високо
пак ще греят все по ярки, все по-истински.
Няма да си спомням как и колко
и къде, какво…защо сме искали.
Тогава аз за тебе само ще живея,
а пък ти – единствено за мен,
песента си истинска ще пея,
с най-магичния до днес рефрен.
И така ще литне цяло лято –
жарко и красиво пак. Ние с птиците
мигом във небето като ято
ще се съберем добри и ще се вричаме.
И докато вее бяла зима
някъде на юг със теб ще празнуваме.
Радостта ще звънне като рима,
вечна пролет и в съня си ще сънуваме.
Тогава аз за тебе само ще живея,
а пък ти – единствено за мен,
песента си истинска ще пея,
с най-магичния до днес рефрен.
© Лъчезар Лазаров Всички права запазени