13 окт. 2007 г., 20:10

Мечта

1.5K 0 9

Там, където листата шумят, а
тревата нашепва думи греховни,
където луната не може да спи и
със звездите в забрава блести.

Там, под ясното нощтно небе,
където ветровете в захлас се обичат,
в реката, забравила от кога тече,
се къпе девойка - на мене прилична.

Разпуснала буйни коси,
потапя се тя в бистри води и
моли луна и звезди, по-бързо
при нея да дойдеш ти.

Там, далеч от шумния град,
далеч от хорски очи, в покоя
на синия мрак и гората, в
прегръдката твоя тя да заспи.

Опряла глава на пламнала гръд,
изтощена от страстни игри,
потънала в сладостен сън,
тя кротко до теб да лежи.

Там, на онази поляна, под
тъжния купол на стара върба,
където от любов би отекнал Балкана,
ще сбъднеш ли тази мечта?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...