Мечта
Там, където листата шумят, а
тревата нашепва думи греховни,
където луната не може да спи и
със звездите в забрава блести.
Там, под ясното нощтно небе,
където ветровете в захлас се обичат,
в реката, забравила от кога тече,
се къпе девойка - на мене прилична.
Разпуснала буйни коси,
потапя се тя в бистри води и
моли луна и звезди, по-бързо
при нея да дойдеш ти.
Там, далеч от шумния град,
далеч от хорски очи, в покоя
на синия мрак и гората, в
прегръдката твоя тя да заспи.
Опряла глава на пламнала гръд,
изтощена от страстни игри,
потънала в сладостен сън,
тя кротко до теб да лежи.
Там, на онази поляна, под
тъжния купол на стара върба,
където от любов би отекнал Балкана,
ще сбъднеш ли тази мечта?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
Страхотно е,много е красиво!Нямам търпение да прочета още твои стихотворения