Лошата (Мария)
12 22
13.10.2007 г., 20:10 ч.

Мечта 

  Поезия
1046 0 9

Там, където листата шумят, а
тревата нашепва думи греховни,
където луната не може да спи и
със звездите в забрава блести.

Там, под ясното нощтно небе,
където ветровете в захлас се обичат,
в реката, забравила от кога тече,
се къпе девойка - на мене прилична.

Разпуснала буйни коси,
потапя се тя в бистри води и
моли луна и звезди, по-бързо
при нея да дойдеш ти.

Там, далеч от шумния град,
далеч от хорски очи, в покоя
на синия мрак и гората, в
прегръдката твоя тя да заспи.

Опряла глава на пламнала гръд,
изтощена от страстни игри,
потънала в сладостен сън,
тя кротко до теб да лежи.

Там, на онази поляна, под
тъжния купол на стара върба,
където от любов би отекнал Балкана,
ще сбъднеш ли тази мечта?

© Мария Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??