Мечта
Ти си там, а аз съм тук.
Това не е раздяла.
Просто сме далеч един от друг...
Но душата сякаш, че е опустяла!
Понякога сама усеща студ.
Съдбата да сме заедно мечтала,
но сякаш ни направила напук.
Щастието ни не е избрала.
И ти ли чуваш този нежен звук?
Сякаш пее някоя девойка бяла...
Пак сънувам, че съм в къща до огромен бук,
влизам в стая от слънчеви лъчи обляна.
Всяка нощт си там и чакаш ме да дойда.
В миг събуждам се и осъзнавам, че всичко
е мечта от вятъра отвяна...
Това не е раздяла.
Просто сме далеч един от друг...
Но душата сякаш, че е опустяла!
Понякога сама усеща студ.
Съдбата да сме заедно мечтала,
но сякаш ни направила напук.
Щастието ни не е избрала.
И ти ли чуваш този нежен звук?
Сякаш пее някоя девойка бяла...
Пак сънувам, че съм в къща до огромен бук,
влизам в стая от слънчеви лъчи обляна.
Всяка нощт си там и чакаш ме да дойда.
В миг събуждам се и осъзнавам, че всичко
е мечта от вятъра отвяна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Де Жаву Все права защищены
