27.05.2007 г., 10:14 ч.

Мечта 

  Поезия
506 0 1
Ти си там, а аз съм тук.
Това не е раздяла.
Просто сме далеч един от друг...
Но душата сякаш, че е опустяла!
Понякога сама усеща студ.
Съдбата да сме заедно мечтала,
но сякаш ни направила напук.
Щастието ни не е избрала.
И ти ли чуваш този нежен звук?
Сякаш пее някоя девойка бяла...
Пак сънувам, че съм в къща до огромен бук,
влизам в стая от слънчеви лъчи обляна.
Всяка нощт си там и чакаш ме да дойда.
В миг събуждам се и осъзнавам, че всичко
е мечта от вятъра отвяна...

© Де Жаву Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пак сънувам, че съм в къща до огромен бук,
    влизам в стая от слънчеви лъчи обляна.

    Това не е добре така
Предложения
: ??:??