Мечтание

25 февр. 2016 г., 16:31

Поэзия » Любовная

288 0 2

В небесната тъкачница нощта за мен извеза
от лунни нишки сребърен костюм,
посипа го със звезден прах,
втъка му бляскави комети
и сложи му от своя пролетен парфюм.

С тази мантия божествена
аз бродех тъжна през нощта,
защото хората отдавна спяха,
а следваше ме неуморно самотата.

Но в миг дочух изгарящо шептене
на глас, изпълнен с горестна тъга:
Любов, любов, ти нежна, где си,
при мен злочестия ела!

Не знаех где е, но Венера
посочи пътя ми натам и аз
с воал от бледа нежност
до спящото му рамо спрях...

Мечтание

Свързани произведения

Комментарии

Предложения