Мечтая да съм облачно - лирична.
Във хребета на думите ти да се спъвам.
От тях да ставам цветно - иронична.
В мълчанието ти въздишки да огъвам.
Да те обвия в слънчево одеяло.
Във вените ти лава да разливам.
Да те разтапям със горещото си тяло.
Усмивките си в твойте устни да укривам.
И пак стоманено студен да чезнеш в тишина.
Във студ и зной по теб отново да кървя.
С кристали да издигаш ледена стена.
Във нея огън и вода изкусно да вградя.