30 dic 2018, 18:12

Мечтая

  Poesía
1.2K 4 4

Мечтая да съм облачно - лирична.

Във хребета на думите ти да се спъвам.

От тях да ставам цветно - иронична.

В мълчанието ти въздишки да огъвам.

 

Да те обвия в слънчево одеяло.

Във вените ти лава да разливам.

Да те разтапям със горещото си тяло.

Усмивките си в твойте устни да укривам.

 

И пак стоманено студен да чезнеш в тишина.

Във студ и зной по теб отново да кървя.

С кристали да издигаш ледена стена.

Във нея огън и вода изкусно да вградя. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© BennG Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...