30 dic 2018, 18:12

Мечтая

  Poesía
1.2K 4 4

Мечтая да съм облачно - лирична.

Във хребета на думите ти да се спъвам.

От тях да ставам цветно - иронична.

В мълчанието ти въздишки да огъвам.

 

Да те обвия в слънчево одеяло.

Във вените ти лава да разливам.

Да те разтапям със горещото си тяло.

Усмивките си в твойте устни да укривам.

 

И пак стоманено студен да чезнеш в тишина.

Във студ и зной по теб отново да кървя.

С кристали да издигаш ледена стена.

Във нея огън и вода изкусно да вградя. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© BennG Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...