19 окт. 2008 г., 06:03

Мечтая

940 0 2
Не ми пиши!
Защо ми хвърляш прах в очите?
Не виждаш ли - без теб не дишам,
не живея, не копнея, не мечтая и не желая.
Не, не те желая, защото ако го направя,
ще умирам за теб до края.
За нас не искам да мечтая,
не мога и да си призная,
че теб обичам и желая,
и с теб бих била щастлива и до края!
Някога ние двамата ще бъдем в рая
и може би тогава ще узная
какво ли е да те желая
и щастлива да заспивам до теб накрая!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Боянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...