16 июл. 2020 г., 18:54

Мечти

779 0 1

 

 

Къде остана, кой те промени

Какво направи с онзи млад човек

Той имаше мечти, какви мечти

Готов бе да твори в този труден век.

 

Летеше той с крилата си от тез мечти

И бъдещето беше светло, чисто

Кръвта му вреше, като на вулкан, почти

А мисълта, като море вълнисто.

 

Но порасна, стана мъж

Видя неща, усети болка

Отмиха се мечтите, като след дъжд

И не остана от мечтите даже и отломка.

 

Но той върви напред, нагоре вече в този век

И радва се на всичките промени

И виждам го отново, онзи млад човек

С многото мечти, покрити с прах от спомени.

 

Улегнал вече, с поглед на мъдрец

Усмихва се на онзи с многото мечти

Благодари за грешките, като творец

Изминал дълъг път без нищо да пести.

 

Благодари за белезите по душата

Останали от толкоз трудни битки

С преките повели на съдбата

И истината вплетена в житейски нишки. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Hristov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Няма нищо общо с темата, която е за летни патила и приключения. Не е и за деца.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....