МЕЧТИ

Малка къщичка стои

на брега, до буйните води,

в нея две влюбени души 

са слели своите съдби.

Телата им в едно с бурята се сливат

и те от страст безумно се опиват.

Небето раздира се от гръм и светкавици,

земята се гърчи в огнени пламъци.

Телата им потни от възбуда вибрират

и стонове вопли с тътена сливат.

Пламнали устни мълвят, но без глас,

моля те, Господи, искам любов, не само страст.

Зората страхливо разтърква сънливи очи,

дъждът заличава всички щети и следи.

Но няма кой да изтрие, уви,

пълните с кървави сълзи очи.

Съдбата отмерва последния миг,

горчивата чаша пада с вик.