МЕЧТИ
Малка къщичка стои
на брега, до буйните води,
в нея две влюбени души
са слели своите съдби.
Телата им в едно с бурята се сливат
и те от страст безумно се опиват.
Небето раздира се от гръм и светкавици,
земята се гърчи в огнени пламъци.
Телата им потни от възбуда вибрират
и стонове вопли с тътена сливат.
Пламнали устни мълвят, но без глас,
моля те, Господи, искам любов, не само страст.
Зората страхливо разтърква сънливи очи,
дъждът заличава всички щети и следи.
Но няма кой да изтрие, уви,
пълните с кървави сълзи очи.
Съдбата отмерва последния миг,
горчивата чаша пада с вик.
© Марияна Барганска Всички права запазени