7.09.2013 г., 19:46

Мечти

479 0 0

МЕЧТИ

 

Малка къщичка стои

на брега, до буйните води,

в нея две влюбени души 

са слели своите съдби.

 

Телата им в едно с бурята се сливат

и те от страст безумно се опиват.

Небето раздира се от гръм и светкавици,

земята се гърчи в огнени пламъци.

 

Телата им потни от възбуда вибрират

и стонове вопли с тътена сливат.

Пламнали устни мълвят, но без глас,

моля те, Господи, искам любов, не само страст.

 

Зората страхливо разтърква сънливи очи,

дъждът заличава всички щети и следи.

Но няма кой да изтрие, уви,

пълните с кървави сълзи очи.

 

Съдбата отмерва последния миг,

горчивата чаша пада с вик.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Барганска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...