23 сент. 2005 г., 11:57

Мечти и реалност

1K 0 3

Мечти, копнежи и терзания
преплитат се и се роят,
животът - нелеко изпитание,
върви по своя неутъпкан път.

Мечтите раждат се, нерядко гаснат,
като звезди във ясното небе,
копнеят да се претворят в реалност
и пърхат с пеперудени криле.

И розови, и алени, и бели...,
ухаят и трептят със свойта пъстрота,
като кичести цветчета разцъфтели
открехват портите на радостта.

Мечти красиви, копнежи и реалност
се сплитат смело във една съдба,
разлиства се в живота пролетта
и бяга от безлична сивота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви Веси и Евгения! Не съм чела разказа ти, мила, истината е че рядко чета прозата в сайта, но обещавам, когато имам повече време ще го направя. Знам че пишеш хубави разкази. Нормално е в някои отношения хората да чувстват и изразяват нещата по един и същ начин. Усмивки!
  • Чудесно е!В разказа ми 'Цветът на сълзите" мечтите са розови пъпчици и ухаят..............

    Справила си се отлично.
  • Жизнерадостно!...На фона на моята есен..пролетните ти мечти са по-красиви,Галенце!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...