13 мар. 2010 г., 20:18

Мечтите на щъркелчето

1.3K 0 0

Мечтите на щъркелчето

 

Щъркел дългокрак

хвана жабка пак

и я занесе в гнездото,

за да нахрани жена си с месото.

Тъкмо щом ù даде месцето,

взе да се пропуква яйцето.

От там излезе щъркелчето малко,

но без да може да полети - жалко...

И си мечтаеше на щъркела детето

как, когато порасне, ще полети в небето,

как с ятото ще заминат за топлите страни,

как високо в небето ще лети.

Как ще прелитат морета и океани

и ще спират на някой остров запъхтяни,

а когато пристигнат в топлите страни,

край синьото небе ще лети, лети, лети.

И после ще се върне напролет

с поредния полет

в  красивата родина -

България - откъдето замина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефания Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...