Мечтите ни...
Мечтите ни...
Мечтите ни полепнаха по пътя -
разбити в тъмното стъкла,
и кой ли днес не ги настъпи
и не захвърли спомена в прахта?
И кой ли се зачуди как изящни,
блестят по сухата земя?
Изчезнаха мечтите безвъзвратно,
потули ги в забрава и снегът...
На мястото им днес гробове страшни
са зейнали - смразява се кръвта,
сърцата ни са книги прашни -
не смеят да покажат красота...
Погълна ни пореден мрачен делник
и сдъвка уморените крила -
летежът сън е, любовта - съперник,
изплюва ни животът в тъмнина...
Мечтите ни полепнаха по пътя
към службата, към грижи и сълзи,
забравихме къде е хвърлен пъпът
на пълните с усмивка дни...
Любов - ти беше адски ангел,
разби красивите мечти,
днес всеки в сянка е пропаднал -
в гърдите по едно сърце мълчи...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радосвета Петрова Все права защищены
