24 июл. 2019 г., 17:59

Мечтите са възможни

862 0 0

Замислих се в миг има ли живот и след смъртта,

прераждането, то наистина ли съществува.

Безсмърна ли е всъщност нашата душа,

нетленна от живот в живот все тъй тя да пътува.

 

И ако вярно е помислих си след края,

със тебе преродени как ще се познаем.

Душите наши същите ще са отдадени,

ала тела различни ще ни бъдат дадени.

 

Но сетих се, че сродните души създадени,

да бъдат заедно бездруго свисше име е дадено.

И зная, зная, че дори непознати, скрити,

все някак с теб във времето ще се открием.

 

И нека по-добър живот тогава да узнаем,

навреме във пространството да се познаем.

А грешките ни тука нека ги оставиме,

решенията лоши тука, нека там не правиме.

 

Дали това така е, мисля си го, но не зная,

но истината ще узнаем чак след края.

Ала надежеда храня, да се случи мисля си, че може,

тук всеки има си мечта, мечтите тука са възможни!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...