24 июл. 2019 г., 17:59

Мечтите са възможни

857 0 0

Замислих се в миг има ли живот и след смъртта,

прераждането, то наистина ли съществува.

Безсмърна ли е всъщност нашата душа,

нетленна от живот в живот все тъй тя да пътува.

 

И ако вярно е помислих си след края,

със тебе преродени как ще се познаем.

Душите наши същите ще са отдадени,

ала тела различни ще ни бъдат дадени.

 

Но сетих се, че сродните души създадени,

да бъдат заедно бездруго свисше име е дадено.

И зная, зная, че дори непознати, скрити,

все някак с теб във времето ще се открием.

 

И нека по-добър живот тогава да узнаем,

навреме във пространството да се познаем.

А грешките ни тука нека ги оставиме,

решенията лоши тука, нека там не правиме.

 

Дали това така е, мисля си го, но не зная,

но истината ще узнаем чак след края.

Ала надежеда храня, да се случи мисля си, че може,

тук всеки има си мечта, мечтите тука са възможни!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...