Замислих се в миг има ли живот и след смъртта,
прераждането, то наистина ли съществува.
Безсмърна ли е всъщност нашата душа,
нетленна от живот в живот все тъй тя да пътува.
И ако вярно е помислих си след края,
със тебе преродени как ще се познаем.
Душите наши същите ще са отдадени,
ала тела различни ще ни бъдат дадени.
Но сетих се, че сродните души създадени,
да бъдат заедно бездруго свисше име е дадено.
И зная, зная, че дори непознати, скрити,
все някак с теб във времето ще се открием. ...