Меден еликсир
Да бе порив най-невинен,
а то поглед - див и жаден,
тръпна в този час уханен,
магнолии ще си сплета...
Наливам в чаша от елмаз
от еликсира меден,
а грях това е - зная аз,
магнолии ще си сплета...
Но по-дръзка и от Флора
и без страх - безумно леден,
в сън намерила опора,
магнолии ще си сплета...
Ще пристъпя сред възхита
сложила венеца чуден,
никой нищо да не пита,
магнолии ще си сплета...
© Светла Асенова Все права защищены