Между четири стени

 Стая, свещи, мрак  -

тук сме само ти и аз.

Във въздуха ухание се носи,

усети го, няма да повторя...

Докосни с ръцете си лицето,

прегърни и тялото треперещо сега.

Разсъбличай зверски силно,

дрехите ми, да, това е стилно.

Очаква те в леглото си умница,

но повярвай, скрита е мръсница.

♫

Стая, свещи, мрак –

там сме само ти и аз.

Нежността в очите ти откривам,

и с ръцете си я аз попивам.

Усещаш ли?

Настръхваш ли сега?

Искам с тебе да се слеем,

пък после нека се посмеем.

♫

Стая, мрак,

а свещи вече няма.

Угаснаха отдавна.

Но пламъкът им страстен

в мен гори, внимавай,

да не се опариш пак и ти!

Притискам те силно до стената...

Стой! Не мърдай! Гледай само...

Пред теб явява се момиче,

с плитчици, поличка...

Не! Не пипай! Гледай само...

Съзираш ли извивките

на тялото ù нежно?...

Не, не ме докосвай,

стой си до стената,

тук, сега,

 командвам аз парада!

♫

Стая, мрак, отново свещи.

Усещаш ли диханието ми в теб?

Докосвам с устните си

 твойто тяло,

а ти си като див звяр, някак си...

необуздан...

Допирът на моята коса-

приятен е, нали?

Върху голото ти тяло тя лежи,

а моите целувки още са по теб.

Уханието ми нежно

в кожата ти впи се,

и споменът сега е в теб.

Тъмнината с черното си наметало,

мръсницата... изчезват,

а в стаята останали сме

само ние с теб.

Ти спиш така спокойно,

 помен няма от дивия ти звяр.

Ти спиш така спокойно,

а изгревът посипва лика ти със искри.

А моите целувки...

е, те още са по теб...