Между две вдишвания
Вдишах, издишах - и ето те тук,
жива и цветна пред мен:
поглед, усмивка и думи без звук
звъннаха в сивия ден.
Беше до мен,
а те нямаше.
Сепна ме, смъдна ме - сини очи
с хиляди тайни във тях.
Лъхна ме, люшна ме в сноп от лъчи,
слънчева пак те видях.
Пак те видях,
но те нямаше.
жива и цветна пред мен:
поглед, усмивка и думи без звук
звъннаха в сивия ден.
Беше до мен,
а те нямаше.
Сепна ме, смъдна ме - сини очи
с хиляди тайни във тях.
Лъхна ме, люшна ме в сноп от лъчи,
слънчева пак те видях.
Пак те видях,
но те нямаше.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Евстатиев Все права защищены
