Смиф (Валентин Евстатиев) Смиф (Валентин Евстатиев)
24 248
May 13, 2007, 3:51 PM

Между две вдишвания

  Poetry
1.2K 0 8
Вдишах, издишах - и ето те тук,
жива и цветна пред мен:
поглед, усмивка и думи без звук
звъннаха в сивия ден.
Беше до мен,
а те нямаше.

Сепна ме, смъдна ме - сини очи
с хиляди тайни във тях.
Лъхна ме, люшна ме в сноп от лъчи,
слънчева пак те видях.
Пак те видях,
но те нямаше.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • temenujka62 (Теменужка Маринова)
    temenujka62 (Теменужка Маринова)
    Вал, аз все още се уча да чета твоите стихове, и ми е страшно трудно да ги отмина без коментар.Невероятно красиви неща, така истински!Поздрави!!!
  • Смиф (Валентин Евстатиев)
    Смиф (Валентин Евстатиев)
    Ели, такава оценка от поет като теб означава много. "Благодаря" е слаба дума в случая.
    За бруталното и небруталното въздействие... Общото между тях е красотата. Като Ван Гог и китайската живопис - много са различни, но са еднакво красиви, защото са истински.
    Преди малко бях в Страната на Алиса и там прочетох един красив грачещ некролог. Ако те интересува какво мисля за него, можеш да погледнеш.
    Променяй се, но остани истинска!
  • geowid (Георги Видинов)
    geowid (Георги Видинов)
    така е когато и нас ни няма... поздрав!
  • Смиф (Валентин Евстатиев)
    Смиф (Валентин Евстатиев)
    Много мило, Ели.
  • Смиф (Валентин Евстатиев)
    Смиф (Валентин Евстатиев)
    Благодаря! Аз още се уча да дишам.

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0