Помниш ли, ония дюли
със напукани пети,
дето някой взе да брули.
И тепето да кънти…

Колко време от тогава,
а не спира покрай нас
вятърът да ги възпява –
от Несебър до Бургас!

Вади сякаш от гората
своя стар акордеон.
И тангото ни понася
като хукнал Вихрогон!

Между горди водопади.
И дълбоки пещери.
Между каменни фасади.
И вековни канари.

Край които се простира
всяка сбъдната мечта.
И тангото – не умира,
а звучи до сутринта!...