Помниш ли, ония дюли
със напукани пети,
дето някой взе да брули.
И тепето да кънти…
Колко време от тогава,
а не спира покрай нас
вятърът да ги възпява –
от Несебър до Бургас!
Вади сякаш от гората
своя стар акордеон.
И тангото ни понася
като хукнал Вихрогон! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up