14 дек. 2015 г., 17:41

Между искам и не мога

505 0 0

Искам да заспиваш всяка нощ до мен,
но дълбоко в себе си аз мисля, че те мразя
и понякога от яд проклинам те да си далеч,
но спомените с теб в сърцето още пазя!

Не мога аз за ден нито за два,
ей така от нищото да те забравя
и макар, че има още обич в мен
от ден на ден по-бързо тя умира....

Искам пак да е като преди, не крия
но знаеш, че това сега не зависи от мен
и колкото и омраза в мен да има,
винаги ще бъдеш в моето сърце!

Не искам да ти казвам колко ме разочарова,
надявам се да ме запомниш със добро,
но границата между искам и не мога е толкова тънка,
че там не се побира думата "любов" !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калоян Калинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....