Между изгрев и залез
В нежна прегръдка когато се слеят
нощта със зората, се ражда денят.
От нежност такава се раждат и хората,
между изгрев и залез прохождат, вървят…
Подканя ги изгрева за дълго пътуване
в пламъци сини и със слънце в очите.
Младост, порив, полет след влюбване,
под стряха - гнездо, подобно на птиците.
По стръмното вкопчени с нокти и зъби,
катерим пътя с надеждица стрък.
Привеждаме гръб от разбити илюзии,
и все по – тежи отредения кръст.
Задъхано слънцето прибира лъчите си.
От умора по залез небето кърви.
Дълги сенки полягат в очите…
С есента на пейката старостта ни седи.
И понеже светът е така повтаряем –
между изгрев и залез пътя преминали,
аз от тебе, Животе, ще взема на заем
светлина, до следващо възкръсване на изгрева!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
