22 авг. 2008 г., 13:25

Между междуметие

1.1K 0 10

Тогава, когато ръката,

която държи телефона,

не пулсира безсилна от твоята страст -

умира частица от мен...

Тогава, когато очите ми шарещи,

търсещи парят от липса на знака,

скрит във тъмата на твоята зеница -

умира частица от мен...

Тогава, когато в сърцето ми немощен

гълъб объркан се блъска ли, блъска в

шикозно стъкло от луксозно бездумие -

умира частица от мен...

Тогава, когато ръката самотна във

мрака напипва, опипва на тъгата

снагата, обвила ме цяла, пленила -

умира частица от мен...        

Тогава, когато изправена на колене се превивам,

извивам от болка и гняв ме задавя,

удавя, размива ме цяла със сила -

умира частица от мен...

Тогава, когато безгласна крещя

и проклинам, заклинам

мене и теб, и света непрокопсан,

скопена от ярост дива аз вия -

умира частица от мен...

Тогава, когато нозете ми бели раздрани чернеят,

кървящи от лутане в дебри по теб уморени,

се спират обвити от корени зли на съмнение -

умира частица от мен...

 

Тогава, когато последната малка частица на аз-а

изчезне и пак, и отново наново се сливам, разтварям се  

на тревата в росата, на лъча в светлината, на звездата в искрата,

на всемира в мира и замирам, примирена отмирам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Магдалена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...