Между междуметие
Тогава, когато ръката,
която държи телефона,
не пулсира безсилна от твоята страст -
умира частица от мен...
Тогава, когато очите ми шарещи,
търсещи парят от липса на знака,
скрит във тъмата на твоята зеница -
умира частица от мен...
Тогава, когато в сърцето ми немощен
гълъб объркан се блъска ли, блъска в
шикозно стъкло от луксозно бездумие -
умира частица от мен...
Тогава, когато ръката самотна във
мрака напипва, опипва на тъгата
снагата, обвила ме цяла, пленила -
умира частица от мен...
Тогава, когато изправена на колене се превивам,
извивам от болка и гняв ме задавя,
удавя, размива ме цяла със сила -
умира частица от мен...
Тогава, когато безгласна крещя
и проклинам, заклинам
мене и теб, и света непрокопсан,
скопена от ярост дива аз вия -
умира частица от мен...
Тогава, когато нозете ми бели раздрани чернеят,
кървящи от лутане в дебри по теб уморени,
се спират обвити от корени зли на съмнение -
умира частица от мен...
Тогава, когато последната малка частица на аз-а
изчезне и пак, и отново наново се сливам, разтварям се
на тревата в росата, на лъча в светлината, на звездата в искрата,
на всемира в мира и замирам, примирена отмирам...
© Мария Магдалена All rights reserved.
