zulu (Мария Магдалена)
12 16
22.08.2008 г., 13:25 ч.

Между междуметие 

  Поезия
949 0 10

Тогава, когато ръката,

която държи телефона,

не пулсира безсилна от твоята страст -

умира частица от мен...

Тогава, когато очите ми шарещи,

търсещи парят от липса на знака,

скрит във тъмата на твоята зеница -

умира частица от мен...

Тогава, когато в сърцето ми немощен

гълъб объркан се блъска ли, блъска в

шикозно стъкло от луксозно бездумие -

умира частица от мен...

Тогава, когато ръката самотна във

мрака напипва, опипва на тъгата

снагата, обвила ме цяла, пленила -

умира частица от мен...        

Тогава, когато изправена на колене се превивам,

извивам от болка и гняв ме задавя,

удавя, размива ме цяла със сила -

умира частица от мен...

Тогава, когато безгласна крещя

и проклинам, заклинам

мене и теб, и света непрокопсан,

скопена от ярост дива аз вия -

умира частица от мен...

Тогава, когато нозете ми бели раздрани чернеят,

кървящи от лутане в дебри по теб уморени,

се спират обвити от корени зли на съмнение -

умира частица от мен...

 

Тогава, когато последната малка частица на аз-а

изчезне и пак, и отново наново се сливам, разтварям се  

на тревата в росата, на лъча в светлината, на звездата в искрата,

на всемира в мира и замирам, примирена отмирам...

© Мария Магдалена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??