Там-между Небето и Земята аз може би ще те открия, ще дойда, ще приседна тихо на облак тъжен, отронил няколко сълзи за да превърне сивотата своя в искрящи, пъстри в светлината капещи дъги. В тях ли ще открия мойта синева на твоите очи? Защо остави ме? За да ти липсвам? Защо напълни вятъра със самота? Защо отрони се с листата, пробудили алеите със красота? Кога отново ще те има? Приседнала така- на плачеща дъга и с вятъра, приспана от тъга, отнесена от вихър празнота с коса, разчорлена от моя шепот и тъжна, търсеща душа.... Но как да те намеря, като знам, че теб те има- някъде там- част от Луната, очакваща ме тихо между Небето и Земята.... Отново съм сам.....
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.