3 февр. 2005 г., 16:47

Между Небето и Земята

2.3K 0 1
Там-между Небето и Земята
аз може би ще те открия,
ще дойда,
ще приседна тихо
на облак тъжен,
отронил няколко сълзи
за да превърне сивотата своя
в искрящи, пъстри в светлината
капещи дъги.
В тях ли ще открия
мойта синева
на твоите очи?
Защо остави ме?
За да ти липсвам?
Защо напълни вятъра със самота?
Защо отрони се с листата,
пробудили алеите със красота?
Кога отново ще те има?
Приседнала така-
на плачеща дъга
и с вятъра, приспана от тъга,
отнесена от вихър празнота
с коса, разчорлена от моя шепот
и тъжна, търсеща душа....
Но как да те намеря, като знам,
че теб те има-
някъде там-
част от Луната,
очакваща ме тихо
между Небето и Земята....
Отново съм сам.....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивомир Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...