3 февр. 2005 г., 16:47

Между Небето и Земята

2.3K 0 1
Там-между Небето и Земята
аз може би ще те открия,
ще дойда,
ще приседна тихо
на облак тъжен,
отронил няколко сълзи
за да превърне сивотата своя
в искрящи, пъстри в светлината
капещи дъги.
В тях ли ще открия
мойта синева
на твоите очи?
Защо остави ме?
За да ти липсвам?
Защо напълни вятъра със самота?
Защо отрони се с листата,
пробудили алеите със красота?
Кога отново ще те има?
Приседнала така-
на плачеща дъга
и с вятъра, приспана от тъга,
отнесена от вихър празнота
с коса, разчорлена от моя шепот
и тъжна, търсеща душа....
Но как да те намеря, като знам,
че теб те има-
някъде там-
част от Луната,
очакваща ме тихо
между Небето и Земята....
Отново съм сам.....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивомир Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...