11 июл. 2010 г., 17:19

Междумислие...

923 0 2

Кой ни помага да виждаме в черно,
после да ставаме сиви, че сиви?
Кой ни кръщава кое е модерно,
после ни пълни, че пълни с пасиви?
Кой ли ликува от чужди падения,
лудо танцуващ на гроба ни - честния?
Кой ли ни пълни без срам с угризения,
нагло ядящ ни от хляба - нелесния?

Кой ли ни прави безпомощни, слаби?

Смисъл краде, а униние връща.

Кой ли ни прави по-гнусни от жаби?

Кой ли? Умът ни -  там, в нашата къща...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ботьо Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...