11.07.2010 г., 17:19

Междумислие...

917 0 2

Кой ни помага да виждаме в черно,
после да ставаме сиви, че сиви?
Кой ни кръщава кое е модерно,
после ни пълни, че пълни с пасиви?
Кой ли ликува от чужди падения,
лудо танцуващ на гроба ни - честния?
Кой ли ни пълни без срам с угризения,
нагло ядящ ни от хляба - нелесния?

Кой ли ни прави безпомощни, слаби?

Смисъл краде, а униние връща.

Кой ли ни прави по-гнусни от жаби?

Кой ли? Умът ни -  там, в нашата къща...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ботьо Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...