Меланхолично
Снегът затрупа всички мои спомени,
мечти за минали и бъдещи любови,
а мислите ми сякаш са били отровени –
изпълнени единствено с тревоги.
Снегът изчисти всичко тук забравено,
прегърна ме в магията си бяла –
надежда, щастие – отдавна тук оставено,
очакването пак да бъда цяла.
Превърза раните, изтри сълзите ми,
прегърна ме и нежно ме целуна,
затрупа надълбоко той мечтите ми,
за да не плача, за да съществувам…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Все права защищены
