Меланхолично
Снегът затрупа всички мои спомени,
мечти за минали и бъдещи любови,
а мислите ми сякаш са били отровени –
изпълнени единствено с тревоги.
Снегът изчисти всичко тук забравено,
прегърна ме в магията си бяла –
надежда, щастие – отдавна тук оставено,
очакването пак да бъда цяла.
Превърза раните, изтри сълзите ми,
прегърна ме и нежно ме целуна,
затрупа надълбоко той мечтите ми,
за да не плача, за да съществувам…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
