Мелодия на нежност

21 мар. 2007 г., 22:28

Поэзия

806 0 10

Мелодията бавно се разстила,

като масло по печена филийка,

болезнена, но толкова красива,

усещам пак онази тръпка.

Усещам те копринена в ръце си,

усмихната, едва пристъпваш,

глава на рамото склонила,

в сърце ми нежно се промъкваш.

И мелодията като лодка,

плавно, приказно ни носи,

една проникваща, дълбока,

и принуждава ме да те докосвам.

Думите в момента са излишни,

ръцете са във главната си роля,

прегръщат те, така те искат,

безумно ще им се да те разголят.

Опиянаващи са тези звуци,

опияняваща е тази песен,

разменяме милувки помежду си,

милувки вечни, с вкус небесен.

И стапя се, във нас прониква,

до край изостря сетивата,

и нежността струи, избликва,

от песента, от допира в жената.

И пускам я отново и отново,

не мога да й се наситя,

а чувствата, във нас наболи,

влудяват ни и ни помитат.

Мелодията бавно се разстила,

разлива се дълбоко във душата,

танцувам бавно, нямам сила,

премалявам от ръцете на жената.

Провокирано от песента - A whiter shade of pale на Procol Harum