15 дек. 2011 г., 16:20

Мелодия за бъдеще

4.6K 3 33

Събуди ме през нощ без звезди,

помоли ме за тебе да светя. 

С лунен рог, във косите ми скрит,

изпрати ме да блесна в небето.

Да огрея за тебе нощта, 

да не чакаш от други лъчите.

От любов, завладяла света,

и вселената кротко мълчи си.

Поднеси ми сърцето на длан.

Предизвикай във мене див хищник.

Удави ги в солен океан

всички твои любови. (все бивши)

Изкуши ме да тръгна след теб, 

превърни се във мой повелител.

И ще видиш как ражда небе –

върху теб ще посипе звездите.

А на мен в полунощ завещай

само мъничко късче от рая.

Част от себе си скришом ми дай -

в някой друг живот теб да позная.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много нежно!
  • Великолепно!Чудесно!Уникално
  • Прекрасно е!... Много ми хареса!!!
  • !!!
  • "А на мен в полунощ завещай
    само мъничко късче от рая.
    Част от себе си скришом ми дай -
    в някой друг живот теб да позная"
    .........................................
    .........................................
    "в някой друг живот да те разпозная"

    Струва ми се, че така звучи по-добре,
    но авторът винаги има право да прецени
    и сам да реши...
    (Ето така разбирам аз градивната критика
    и критика поднесена ми по този начин,
    винаги бих приела като добронамерена)

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...