15.12.2011 г., 16:20

Мелодия за бъдеще

4.6K 3 33

Събуди ме през нощ без звезди,

помоли ме за тебе да светя. 

С лунен рог, във косите ми скрит,

изпрати ме да блесна в небето.

Да огрея за тебе нощта, 

да не чакаш от други лъчите.

От любов, завладяла света,

и вселената кротко мълчи си.

Поднеси ми сърцето на длан.

Предизвикай във мене див хищник.

Удави ги в солен океан

всички твои любови. (все бивши)

Изкуши ме да тръгна след теб, 

превърни се във мой повелител.

И ще видиш как ражда небе –

върху теб ще посипе звездите.

А на мен в полунощ завещай

само мъничко късче от рая.

Част от себе си скришом ми дай -

в някой друг живот теб да позная.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много нежно!
  • Великолепно!Чудесно!Уникално
  • Прекрасно е!... Много ми хареса!!!
  • !!!
  • "А на мен в полунощ завещай
    само мъничко късче от рая.
    Част от себе си скришом ми дай -
    в някой друг живот теб да позная"
    .........................................
    .........................................
    "в някой друг живот да те разпозная"

    Струва ми се, че така звучи по-добре,
    но авторът винаги има право да прецени
    и сам да реши...
    (Ето така разбирам аз градивната критика
    и критика поднесена ми по този начин,
    винаги бих приела като добронамерена)

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...