25 апр. 2019 г., 17:05  

Мераци

1.1K 8 13

Ще го кажа с думи прости:

Много си ми на мерак!...

Що не дойдеш ми на гости?

После ще поискаш пак!...

 

Аз трапеза ще ти спретна

с най-изискани блюда

и с шампанско искрометно...

Само ти кажи ми „Да”!

 

След вечеря ще поседнем

на верандата отвън...

Във очи ще се погледнем...

Всичко ще е като в сън...

 

Нощ вълшебна обещавам –

и под звезден похлупак!...

Е, похърквам, ще прощаваш!...

Но пък инак  съм юнак!...

 

Утрото като настъпи,

знам - ще ми се радваш ти:

„Ето ти кафенце, скъпи!

Заслужаваш пет звезди!...

 

Виждам, много си те бива

и си майстор в любовта!...

Мисля да не си отивам!...

Heкa продължим нощта!..."

 

И нали съм благодушен,

ще пришпоря коня пак...

Ако някой вън подслушва,

ще си каже: "Бре!... Юнак!..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Иванке!...
    Добре дошла на страничката ми!...
  • Поздравления!
  • Благодаря, Албена, за добрите думи!...
  • Смях се с глас и ти се радвах на изящния стих!....
  • Ангелче, Мариана, Стойчо, Наде, Краси, Мария, Меги, Данаил, Гавраил, Влади и Силвия, радвам се че ви е допаднал стиха!..

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....