Мераклийско
Руйна си отвътре, като вино
и опиваш бавно мисълта.
Бяла си отвън – така невинна.
И пендарче носиш на врата.
Пафтите ти – стягат тънко кръстче.
Кърпата ти - хлабна от мерак...
Да те черпя ли едно сакъзче?
На седянка да те водя пак...
Татко ти не дава те на мене...
Нивите ми малко. Нямам кон.
Ако искаш да се събереме.
Ще отидем в София пешком.
Ще заема някой лев от банка.
Ще подхвана търговийка на кюше.
В Истанбул ще ходя за кондури.
Само, либе, аз да бъда с теб...
Чух че търсели и депутати.
Ще запиша университет.
Там парата всичко клати.
Някой ден ще стана кмет.
Ако кажеш, скачай от дувара...
Имам сирене и малко лук...
Щастието двама да намерим.
А не искаш ли ме, стой си тук.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
