10 апр. 2014 г., 20:56

Месия

1.8K 3 3

Чакахме го повече от дъжд
посред най-убийствената жега.
Молехме се в черкви неведнъж,
бели свещи палехме за Него.

И дойде – един самотник гол,
кротко заговори за доброто...
Нямаше ни светъл ореол,
нито даже белег на челото.

„А сега какво?” Жесток въпрос!...
Седнахме до Него да се чудим:
е ли, всъщност, истински Христос,
или е обществена заблуда?

Гледахме го повече от час

как ни се усмихва, мил и кротък...
После дружно викнахме на глас:
– Господи, аман от идиоти!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ники Комедвенска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...