10.04.2014 г., 20:56

Месия

1.8K 3 3

Чакахме го повече от дъжд
посред най-убийствената жега.
Молехме се в черкви неведнъж,
бели свещи палехме за Него.

И дойде – един самотник гол,
кротко заговори за доброто...
Нямаше ни светъл ореол,
нито даже белег на челото.

„А сега какво?” Жесток въпрос!...
Седнахме до Него да се чудим:
е ли, всъщност, истински Христос,
или е обществена заблуда?

Гледахме го повече от час

как ни се усмихва, мил и кротък...
После дружно викнахме на глас:
– Господи, аман от идиоти!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ники Комедвенска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...