10.04.2014 г., 20:56 ч.

Месия 

  Поезия
1494 3 3

Чакахме го повече от дъжд
посред най-убийствената жега.
Молехме се в черкви неведнъж,
бели свещи палехме за Него.

И дойде – един самотник гол,
кротко заговори за доброто...
Нямаше ни светъл ореол,
нито даже белег на челото.

„А сега какво?” Жесток въпрос!...
Седнахме до Него да се чудим:
е ли, всъщност, истински Христос,
или е обществена заблуда?

Гледахме го повече от час

как ни се усмихва, мил и кротък...
После дружно викнахме на глас:
– Господи, аман от идиоти!

 

© Ники Комедвенска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??