Чакахме го повече от дъжд
посред най-убийствената жега.
Молехме се в черкви неведнъж,
бели свещи палехме за Него.
И дойде – един самотник гол,
кротко заговори за доброто...
Нямаше ни светъл ореол,
нито даже белег на челото.
„А сега какво?” Жесток въпрос!...
Седнахме до Него да се чудим:
е ли, всъщност, истински Христос,
или е обществена заблуда?
Гледахме го повече от час
как ни се усмихва, мил и кротък...
После дружно викнахме на глас:
– Господи, аман от идиоти!
© Ники Комедвенска Всички права запазени
Поздрави от мен!