Метафорична-пародия на (д)Живота...
Пътя никак не е лек,
Всеки прави грешки, нали е човек.
Взимаш своята дисага
И тръгваш на където погледа посяга.
Към върха се целиш
Но ти трябва доста късмет, за да уцелиш,
Всяка крачка по три пъти мериш
И пак проблеми ще намериш.
Вървиш си бавно, кротко,
Но на камъче стъпваш и залиташ ловко
Изправяш се и откриваш море от камъчета.
Ами сега? Къде да стъпя?
Казваш си: "Ще заобиколя"
Е, да, ама друг път няма
И в сърцето ти настава драма...
Пред теб се изпречва и яма...
После виждаш къща голяма,
Но си казваш: "Ами ако това е на Дявола капана?
Я по-добре отвън да си остана".
Все по-напред вървиш,
Но си убеден, че някъде ще сгрешиш.
Вървиш, а пътя няма край.
Викаш си: "Ухааа! Това е рай!"
Срещаш много и различни хора
И забелязваш, че не усещаш умора,
Ала се замисляш:
"Ами ако живота е една отрова?"
Ох...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джу Джи Все права защищены
