Метаморфоза
Метаморфоза
Дали любовта ни зедно с нас остаря?
Пеперуди не пърхат отдавна в стомаха ...
Дали уморена на крилете им отлетя
или се спотайва в тихо кътче в душата?
Като светулка, приютена в две длани,
крехка, мъждука, но има я ... Жива!
Две врабчета в гнездото събрала,
на прага на дългата, тъжната зима.
Остаря любовта ни. Но какво от това?
И ние се променяме, а все сме си същите -
аз съм ти смисъл, топлина, тишина,
ти си усещане мое за "вкъщи".
Аз ти укротявам душата след бури.
Ти моята лекуваш, цялата в кръпки.
Аз те разбирам даже без думи.
Ти ме водиш по верните стъпки.
Любовта остаря?... Не, не е възможно!
Тя в мен е и в теб. И тя си е същата!
Любовта ни е зряла. Чувство върховно!
Незабелязано в ОБИЧ с теб я превърнахме!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
Много точно си ме разбрала. Но и този път до обичта не е никак лесен... Съдбата дава възможности, но от нас зависи как ще продължим. Усилия понякога са нужни, отстъпки, острите ръбове се изглаждат с времето. Докато взаимно си повлияем 
