Метаморфози

Тя е романтиката в живота му остърган,

негово "да" на сладко предъвкани нощи,

очакването му за прозирно съмване.

И колко нежност, колко песен още.

Тя е лодката му с дъно от спомени,

топлия пясък, полепнал по кожата.

И колко грижи, чрез нея прогонени,

безпаметна жажда и колко още.

Тя е светлото зрънце, насред черна угар,

наместени части на пъзел нощен,

щит срещу всеки подпоясен удар.

И колко думи сред тъмното още.

Тя е това, което той иска -

пробягнала тръпка по кожата снощи,

последния звук от замлъкващи устни.

И колко желания сиротни още.

Той ще я чака да се разлисти,

да се разпукне душата ù цветна.

Сега е само усещане в жадните мисли,

една овдовяла и еднорога истина.